неделя, 27 септември 2009 г.

за урагана който от страх помете собствените си радости в борба със несъществуващи врагове

Поспри се урагане
Поспри ти своя танц
Със сила само в гората
Победата ще ти е сладка

Поспри се тук за малко
поспри и хората в очите погледни
защо боиш се ти от сенки
те сенки са, но слънцето залезе

Поспри ти своя танц
защо се удряш сам в скалите
нима окото ти е толкоз заслепено
че обичта за теб не вижда

Поспри се урагане
Поспри и думи простички ти чуй
Когато някой сбърка има прошка
Защото хората грешат, нормални хора

Поспри ти своя танц
Поспри го, защото е самотен
Защо на дансинга под светлини
Ти не прегърнеш хората дошли с любов

Когато имаш нещо ти пази го
Не хвърляй сили в ненужни битки
Вместо със страх от сенки
Нима в прегръдка и на теб не ти се заспива


1 коментара:

dess каза...

не можа да се спреш ти урагане. Е убу дано сега вече постигна мечтата. Защото аз писах ти, слънцето вече залезе. Сянката даже отдавна изчезна. Но ти стой си, вилней отмъщавай, живота е кратък аз напред продължавам

Публикуване на коментар