неделя, 27 септември 2009 г.

Гада не е гад. Просто човек.

Лошия гад! Не съвсем не бе лош, беше просто човече на половин век беше живял, беше плакал и страдал, беше плувал в бурни води. Лошия гад обаче нещо празно в себе си бе намерил навярно в страха че живота е минал ей така. Лошия гад, така сам се нарече, опитваше хем да реди своите приоритети, но така му се плуваше и срещу големи вълни. Искаше още той да живее, усетил бе нещо до тук не намирал и бе повярвал пак в любовта. Да любовта е красива и всеки я търси но когато тя дойде на стари години, естествено махваш с ръка и си казваш:
- С любов само не се живее
Тогава избираш ти дом, деца, сигурността дет си имаш, хората важни, нещата ясни. Казваш ти чао обич моя, обичам те твой съм и просто напред продължаваш, там дето пътя не е затворен.
Тогава може би гад си и мислиш си как ли в очите на хората аз изглеждам, но нима има нужда от мисли. Нещата са ясни. Гад или не, лош ли, какъв там, носиш се ти в морето познато. Навярно ти страдаш, навярно живота ти вече напълно е променен, хората в твоя ден ще страдат, ще плюят, доверие нямат в теб. Всеки своите рани навред в мисли и душа пак ще открива, но пътя е ясен, конете го знаят, каляската нека напред да се носи.
Сега друг е въпроса "гадове мили" виновни тук няма. Просто се спрете вина в друг не търсете, попитай се дали някъде аз не сбърках, как до тука се стигна, защо ли и избор не правим просто което можем нека поправим.
Душата изгубена, оооо нея отдавна я няма. Ти си замина тук няма как да я видиш, освен ако не се ровиш и сам не я ти потърсиш. Дали е тя страдала, дали е обичала, дали е била жертва или дявола изкусител.....е нека всеки сам да си мисли.
Важно е днес напред да поемеш и ако ти назад не поглеждаш никой от вчера няма в твоето днес да дойде.
Ти мило мое не не си гада, ти жено красива вечно негова ще си си. Ти ще го мачкаш, вечно ще плаща цената която сам е заслужил опитал да плува, вълната бе тъй висока, морето пенливо, но знаеш ли спри се и пак помисли си. Кой тук е врага, кой душата ранена, гад ли е някой поискал нежност да има, но щом е решил, избрал и при тебе останал, защо призраци търсиш, защо в мечтите несбъднати ровиш.Сега е момента всеки чертата да тегли, сега е момента да се радваш че избор е нямало, нещата винаги са били ясни. Гада ще страда, няма как дори с каменното си сърце. Той ще си плаща, дума ти да не кажеш и знаеш ли вярвам че колкото повече нежност ти му предложиш толкова повече той ще дълбае сам с вината в своята съвест. Е стига нея я няма, ти си едничка той пък други грешни душици не наранява...той неговата вече размаза.

0 коментара:

Публикуване на коментар