неделя, 27 септември 2009 г.

Не бой се от мислите си. Пътувай напред и ще се убедиш че врага е в теб, не го търси в други

Имаше време, имаше болка, имаше случки най - разни, но някак си стана така че в мрака намериха двама любов голяма. Стояха и бъбриха глупости разни, но стигаше на всеки това, че е там и именно с другия и само той ще разбере всичко в другия неизказано даже в мълчаливия миг.
Минаваха дните, редяха се месеци, година някак се извъртя. Още шептяха в мрака, за най-разни неща, още случки и хора обсъждаха, още емоции тука има.
Е мина се значи цяла година, трябваше всичко тук да се спре. Той свой път бе пропътувал до тука и само за малко бе се поспрял. Беша тъжен, беше самотен, обичаше своя жена. За жалост далече тя сега беше и той и за нея сълзи тук ля. Беше си имал своите крепости, своите кутийке наредени на прашна лъвица а праха не се сваляше, за да не се той пое по нов път. Не пътя не бе нов, просто тук бе се спрял само за миг. Събрал сили, излял болки, мислил даже че обич намерил е той сега просто време настана за път.
Пътят бе ясен, път само направо, път в светлото бъдеще с любов , сигурност и спокойствие.
Смешно бе че тук му бе топло, бе го духал и вятър, бе го опушвал и дим но някак още не му се тръгваше от тук. Все ставаше , все тръгваше и пак кротко присядаше с думите"хайде още един фас".
Тя не го спираше, думи като обичам те , тя знаеше че се доказват, като казваше "тръгвам",тя отговаряше "Лек път, карай внимателно", като казваше "още фас" тя се усмихваше и просто палеше, знаейки че когато натисне фаса в пепелника ще го проводи до вратата и все някой път това ще е последно изпращане, навярно точно сега.
Е, дойде този ден. Той пришпори конете впрегнати пред каляската, пое пътя познат, но сега те не отиваха пак до хана, знаеха днес вече в своя дом ще си ядат и спят. Идва си титуляра, идва оназ за която той толко нощи бе тук ревал. Просто погледи разменени, много думи за сбогом, но те бяха ненужни. Бе ясно че този път това е края и и без тях историята приключи. Бе имал нужда от рамо-намери, тя пък от завет, на който мисли разбъркани да подреди. Е всеки своя дан беше дал тука вече и можеха просто напред и без сбогом.
Тя усети нещо празно в душата(пак беше била само дупка в кавала), той усети че беше обещал и отнел и мечтите, е да но така беше писано още в началото на тази история вече приключила. Тя започна с думите "път без изход, не кълчи моите китки" и сега тя с бинта ги стегна обратен завой просто направи и в живота опита да продължи.
Историята можеше тук да приключи, да тя приключи но някак си той, някак си те враг в нея видяха, всеки стих за обич от него преди време се тълкуваше като нейн опит пак при нея той да се върне.
Тя крачеше със стъпки сигурни все нататък, те все я търсеха все за да кажат "давай нататък" тя се усмихваше, казваше "ми аз съм нататък, не съм стопаджия не съм във вашатаа посока".
Да ама те пак я догонваха, конете бягаха силно назаден и пак казваха"Давай нататък" и тя пак продължаваше, уморена от приказки и простичко шепнеше"не съм ви в посоката, конете ви нека препускат напред".
Сега живота навярно вече промени се, сега в каляската сте трима, но знаете ли там едното е мираж, едното е страха ви само от нещо дет отдавна няма го сред вас. То там ще е додето вие мислите, защото само мислите ви го задържат. Не се мъчете, отиде се , не бе във вашата посока. Да думи разни имаше за него, да смехотворни бяха неговите чувства.Но то от страх не се разтрепери, отиде си не с друго а за да не пречи. Не е натрапвало ни чувства ни вина навира, не се е борило за нищо и нищо то не чака. За малко просто не прокуди това дет днеска в другата посока запътува.
Пътувайте напред с каляска златна, от вас зависи само каква ще ви е съдбата. Наместо все назад да шпорите конете, пътувайте напред, то отдавна си отиде. Врагът е вашето съзнание и страхове. Страхът от нещо дет го няма. Вие само можете напред да продължите защото в таз каляска само вие още го държите. Пътувайте, бъдете много щастливи, защото призрак е, материята отдавна я убихте.

0 коментара:

Публикуване на коментар