неделя, 30 август 2009 г.

епидемиолози твърдят

Епидемиолози твърдят, че след направените последни наблюдения в реалния и виртуален живот, се наблюдава тенденция към повишаване на агресивността у човека без видими причини.
Същите, наблюдавали намаляване на чуваемостта и проблеми в зрението на засегнатите. Те нито чували, нито виждали инак мислещите, освен в случай че не могат да намерят друга лесна цел да излеят натрупаната злост в себе си и често проявявали грубо отношение към хора, които срещат в ежедневието си под каквато и да е форма.
Наблюденията, показали че епидемията се разпростира бързо, обхваща всички и се проявява и при най-малък повод даден от неподозиращата жертва.
Жертвата, от своя страна често също се оказвала заразена и така било установено че вече здраво няма....
Естествено това беше полушеговита форма да опиша собствената си диагноза и онова което започнах да срещам навсякъде край себе си. Не зная кога е започнала, не зная какъв е процента на засегнатите, нито има ли лек за нея, но аз се плаша вече.
Не съм от плашливите. Не, съвсем не съм, но това да виждам единствено злоба или болка или комбинация от двете вече буди подобни чувства у мен.
Напоследък аз съм в моята дупка, окей няма проблем, има си такива хора дето рядко подават глави от своите и толкова време прекарват там, че накрая се чувстват неестествено когато са над нея, но не това е проблема.
Проблема е че дори в хора, демонстриращи сила и жизнерадостност от много голямо разстояние лъха апатия и болка. Проблема е , че на най-невероятни места (места, които в разни сайтове за рейтинг , създателите им са ги слагали в групата за развлечения например или места с табела "УВЕСЕЛИТЕЛЕН ЦЕНТЪР", която ще ни извади очите с размера си) срещаме не усмивка, онази за която се твърди че води двама млади, а намръщени лица или ехидни подмятания.
Наистина се чудя дали завинаги Човекът в нас си е отишъл, дали това е вече нелечимо и просто казано хронично. Дали обречени сме да сме такива малки, дребни заядливци и радоста ни да е само в това да видиме че някой в краката ни се гърчи. Замислям се дали този наш демон поне един почивен ден си има и дали се случва два демона в един ден да почиват, дали ще бъде чудо ако точно тези два Човека се засекат на едно и също място и гореспоменатите епидемиолози да запишат поне един процент човечност в наше време.
Е, още няма да загърбя собствените си надежди и щом в живота още срещам и ранени, и натъжени, и хора със сълзи в очите , не от друго а от душевни болки-ще вярвам и ще се надявам че това е като свинския или пък птичи вирус и утре пак ще сме си хора и Човеци.

А казват хората, че имало любов


А казват хората, че имало любов

и даже казват тя била прекрасна

изпълвала души и умуве на двама души

и пърхали в тях, луди пеперуди

и мислите им все към другия летели

А казват, че по-красиво чувство няма

и даже тя била е сила мощна

извличала от двамата всичкото добро

и те били и на чудеса способни

и всичко в този свят за тях било възможно

Но казват още, че от любовта боли

и даже казват че от нея по-жестока болка няма

и края на живота идвал щом тя отлети

и дните ставали безкрайно черни

Е питам се тогаз какво е любовта

и чудя се дали е тя благословия

или пък най-жестока мъст

на грешниците най-големи в живота
И питам се защо ли идва тя

ако е писано след нея да се страда

и питам се дали за някои в този свят

възможно е завинаги да ги съпътства
Е нека, нека с надеждата остана

нека при праведните да я видя аз

ако за мене тъй е писано да бъде

дано в очите ваши я съзра