понеделник, 27 юли 2009 г.

"приятели" - за доверието и предателите с любов

Случвало се е и преди, случва се и вярвам пак ще ме сполети. Зная ако търси се вина...хаха виновни няма, убедих се в годините или в преживелиците си не е виновен който ще те нарани, виновни сме сами когато го допуснем. Убедих се че най-боли от хора на които държим, от хора на които сме гласували доверие и са важни за нас.
Не че не боли от непознати или такива на които ние не сме отдали такова значение или място в живота си, но според мен е несравнимо като усещане.
Замислих се, над нещо(да зная в нета е пълно с теми за лъжа, предателство, приятелство, доверие, лицемерие......нормално теми са и от преди нета да бъде дори в своя зародиш, тъй да се каже) нещо за лъжата и доверието. Всеки ли прощава и дава втори шанс на хора на които държи, дали сами не молим понякога да бъдем излъгани, просто защото знаем истината(някъде дълбоко в нас, но от нея така боли) и не допускаме ли предателството на тези "важни нам люде" само защото искаме тези наши страхове да не са верни и да дадем шанс да ни докажат че сме бъркали в недоверието и съмненията си за очевидни неща.
Не, не......далеч съм наистина далеч от идеята да не прощаваме, да не се доверяваме, да станем мнителни и да се плашим и от сянката си. Не! Наскоро си припомних една мисъл, гласувам за нея с две ръце:" Може още сто пъти да ме излъжат. Нека. Едно не искам: заради стоте измами веднъж да не повярвам само на очите, които наистина са били искрени." /Станка Пенчева/ . Така е да, не мисля да спра да вярвам, не мисля да ставам дребно човече живеещо със страхове и злост и вечно бранейки се от несъществуващи врагове но се питам при всички ли е така.
Питам се дали аз съм толкова наивна или има и други и просто сме "порода лековерни", допускащи едни и същи лъжи дори няколко пъти.Дали е вяра в чудеса и дядо Мраз или просто в Човека? Дали живота с тез лъжи не става даже по-усмислен, за да могат такива като мен просто да станат по-силни(нали така се твърди, че онова което не ни обива ни прави по-силни).
Чудя се дали когато хората които го правят наистина го правят умишлено и каква ли потребност или страхове има в тях за да го правят. Когато и те не спират да твърдят как държат на нас - наивниците и не спират да ни лъжат в очите с очевидни лъжи и унижения които вадят очите а те казват не е както го мислиш ти не ме разбра и ме накара да го направя...........чудя си се аз в разни сиво-черни краски, уви.

0 коментара:

Публикуване на коментар