сряда, 15 юли 2009 г.

"нарисувай ми" СЕМЕЙСТВО

"нарисувай ми" СЕМЕЙСТВО
Всеки някога е мислил какво ли е това, не можеш да ме
убедиш че даже като дете не си го правил ти. Когато гледал
си ти твоите родители край теб и виждал си неща които не
харесваш или пък искаш винаги да са така, не може никога
да не си си казвал "Това ли.... никога при мен" или пък
"Ако някога и аз......искам да е точно така". Да може и да не си го казвал, а може и да си, но сега се
чудя можеш ли да си представиш една снимка, една картинка,
нещо което за теб в образи е семейство. Не като тълкувание
на юрист, не с думи сложни, а просто като една картинка в
ума ти.
СЕГА ЩЕ ПОЧНА ОТНАЧАЛОсемейство......дълга дума, цели 9 букви, но ако за всяка
пишем по някоя и друга дума, характеризираща отново що е
то семейство, ще изпишем минимум тетрадка с поне 20
(двадесет) листа. Семейството сега ще нарисувам, в разни малки дребнички
неща, когато даже може би не се замисляш че точно затова
сега си там.Семейството за мене е когато си представям дъългата
софра(отрупана с лакомства най - разни или пък с бобена
чорба), представям си ги тези.....двама, началото на
всичкото това. Те може да са вече с посребрели и опадали
коси, а може и да са на средна възраст......но важно ли е
то сега. Представям си я масата обаче..край нея са
насядали деца, децата техните са туй обаче и имат ги
най-разни при това. Едно е там с лигавника на вратлето, а
другото...с гаджето дошло...дори не мисля че е важно дали
едно е или са те сто. Въпроса е сега в друго, дали те
двамата, онези, създалите семейството така, дали преди
секунди само са викали един по друг, дали ударил е един с
юмрук стената или в масата им от дърво.....в този миг и
т`ва даже май не е толкова важно, а туй че погледите им
сега, така неволно срещнали се край софрата изпълнени бяха
с топлота. И там четеше се, благодаря ти, благодаря за
бобената ти чорба, благодаря ти че те има и имаме сега
това.Семейството за мен е още когато в стаята представям си
сега, онези двамата от преди малко но няма ги в картинката
сега, ни лигавника нито пубертета и даже тенджарата някой
нареди, представям си ги само двама огреяни от
телевизорната светлина. Те само двама са в стаята или пък
хола, единя чопли си сега нещо там в компа рови, а
другия...мача на зеления терен. И май мълчат си, някой май
ще каже, каква е таз картина пък сега, ами семейство
друже, да семейство...и даже в тишина, на тях е топло в
душите и няма страх ако за миг сега, единя може да
надникне в мислите на онзи от съседния фотьойл. Те знаят
че дори в полумрака, да тънат милите в тишина, и другия
като единя си мисли само за неща които са за благото на
всички или са простички от техния им бит и никой тука няма
страх в това че ако сега надникне на половинката в ума ще
прочете такива мисли, като например "малееее отново ли съм
тук и с тоз човек". Семейството за мен е още, когато на пазар са тръгнали
сега, а знаеш ли за мене даже не виждам разлика в това,
дали стотинките броят си или пък джобът е издут, не виждам
разлика дори да тръгнал е единя сам, не мисля даже дали
различно е когато ще си купят хляб и сол или пък....или ще
напълнят пазарската количка с връх. За мене те са част от
туй семейство, защото пазарувайки сега във всеки има
топлинка от факта че няма смисъл да се притеснява че хляба
ще е чер или пък бял, за мене те семейство са защото и сол
да ръсят заедно ще са. Семейството е щом заспиват дори да не е в общото легло,
когато мислено последно казват заспивай мила, с усмивка да
отвориш утре рано ти твоите сънени очи. Семейство са
защото ако заспиваха и в общото легло не се обръщат с гръб
един към други и не си помислят мале тая (тоя) пак е тук.Семейството за мене е още( ще се опитам тъй да спра)
когато даже не живеят двама, когато той е с другата или
пък сам. Но той е част от онова което създадаха преди
времена, детето тяхното любимо рожбата на тяхната любов. Сега я няма любовта голяма и даже стигнало се до развод,
семейство е обаче само факта че тяхното дете пораснало е и
знае че ако има то проблем и двамата онези дето в началото
на разказчето малко показах ви и ви запознах. Те
двамата...да днес без подпис са и вярно даже в легла
различни те заспиват, но знаеш ли за мен сега човек е туй
дет прави семейството в живота им суров. Запазили са те
човека и тяхното дете закрилата и силната ръка намира във
всеки от тез двамата сега.

2 коментара:

Владимир Иванов (krizt) каза...

Не съм се замислял, какво точно е за мен семейството.Може би си го представям,като тиха мелодия, чувана само от хората вътре.

dess каза...

така е с всичко красиво и невидимо но ако искаш да мечтаеш за семейство.....все по-рядко го правят хората защото или го имат или не, но ти се прииска да нарисуваш картинка в ума си какво точно искаш.....какво би било. Това се запитах и с много думи и объркани мисли отговорих.

Публикуване на коментар