вторник, 14 юли 2009 г.

Променям се | Нямам идея





Променяме се.......няма начин, нали от първия ни ден дори започва.
Нали и опит трупаме и болки, и умора, и радости, и к`во ли не.
Е да де, ама значи ли тогава че всичките промени са за туй да станеме големи или стари и нашата умора да е чак дотам,

че вече радости да няма, че вече да сме просто призраци в живота наш и значи ли че радостите ще са под упойка, и значи ли че всички сме за там или пък.....или пък има и светлина в мрака и сами си правиме живота наш.Не вярвам или пък не искам да повярвам че всеки се зарежда с безразличие докъто крачи в живота,не мога да се примиря че туй е единственият път в живота на човека и няма как да си ти жив без да станеш безразчино зомби.Не виждам смисъл в това да ходиме напред, ако ни е и тъй все тая дали сме тук или пък там, да даваме усмивки полувинчати на разни инак весели неща и утре......ми то кат днеска каквото дойде, ако не дойде още по-.....И мисля че въпроса е наистина на дупка черна, въпроса е ще стигнеш ли до дъното й ти, и ако стигнеш ще ли се измъкнеш или ще висиш там до шия в калта и ......даже ще си почти доволен, какво ти пука нал си ЖИВ.
А жив ли си щом няма трепети в тебе, щом не недоволство или гняв са в теб, а простичкото пусто, нямо, гадно усещане за всьо равно . Не искам никога да се събуждам празна вече, или ако може нека ене сега, не още.....не искам да не ме изпълва нищо и да не правя аз безмислени неща, защото те ме радват или просто окриляват и карат ме да се чувствам още жив(а). Не искам да умирам жива, не искам да си бутам тъповат живот, към нищото, към пропастта голяма, наречена безмислен мой живот.
Не искам да живея без мечтите, не искам да се будя в мрак, не искам да вървя с тежки стъпки наместо да летя............
Не може ли поне да има нещо средно, не вярвам аз и в чудеса, ама наистина ли всеки се умаря от живота и в миг минаваме в правата на долу вместо да се издига и снижава вярно кривата с точки на пад или възход. И искам да пропадам в бездни, ако ще знам че утре пак ще се лети.......ако ще е тя права или само надолу, ми нека лягам със сключени ръце на моите гърди и нека идва края защото той вече ще е и тъй дошъл..........

2 коментара:

Владимир Иванов (krizt) каза...

Хубаво е

dess каза...

както винаги милостив.....ти си най-милостивото ми приятелче, което обаче не дава да приспя именно това желание за полет и безкрайно ти благодаря

Публикуване на коментар