сряда, 1 юли 2009 г.

когато чашата прелее

Душата на човек е странно нещо-товари всякакви тя носи и в пътя ни нелек нагърбваме я с какво ли не.Но идва миг, в които тя преляла като чашата с горчиво вино започва нуждата да има да я излеем, с цел да продължим.
Кървящи рани спират да зарастват и болките до вчера дето сбирахме и трупахме по нея, сега от малко почват да тежат.
Очите ни сълзици сбират и някак вълчото в нас започва да напира.
Луната като появи се в живота гласът започва силно да звучи


и даже сред приятели тогава, ти чувстваш самота навред
и казват хората тогава....самотен ти си даже в тълпа с народ

1 коментара:

Владимир Иванов (krizt) каза...

Човек може да е самотен и сред хиляди хора.Писането в блог е един от начините да излеем това,което ни тежи. Успех!

Публикуване на коментар