понеделник, 27 юли 2009 г.

"приятели" - за доверието и предателите с любов

Случвало се е и преди, случва се и вярвам пак ще ме сполети. Зная ако търси се вина...хаха виновни няма, убедих се в годините или в преживелиците си не е виновен който ще те нарани, виновни сме сами когато го допуснем. Убедих се че най-боли от хора на които държим, от хора на които сме гласували доверие и са важни за нас.
Не че не боли от непознати или такива на които ние не сме отдали такова значение или място в живота си, но според мен е несравнимо като усещане.
Замислих се, над нещо(да зная в нета е пълно с теми за лъжа, предателство, приятелство, доверие, лицемерие......нормално теми са и от преди нета да бъде дори в своя зародиш, тъй да се каже) нещо за лъжата и доверието. Всеки ли прощава и дава втори шанс на хора на които държи, дали сами не молим понякога да бъдем излъгани, просто защото знаем истината(някъде дълбоко в нас, но от нея така боли) и не допускаме ли предателството на тези "важни нам люде" само защото искаме тези наши страхове да не са верни и да дадем шанс да ни докажат че сме бъркали в недоверието и съмненията си за очевидни неща.
Не, не......далеч съм наистина далеч от идеята да не прощаваме, да не се доверяваме, да станем мнителни и да се плашим и от сянката си. Не! Наскоро си припомних една мисъл, гласувам за нея с две ръце:" Може още сто пъти да ме излъжат. Нека. Едно не искам: заради стоте измами веднъж да не повярвам само на очите, които наистина са били искрени." /Станка Пенчева/ . Така е да, не мисля да спра да вярвам, не мисля да ставам дребно човече живеещо със страхове и злост и вечно бранейки се от несъществуващи врагове но се питам при всички ли е така.
Питам се дали аз съм толкова наивна или има и други и просто сме "порода лековерни", допускащи едни и същи лъжи дори няколко пъти.Дали е вяра в чудеса и дядо Мраз или просто в Човека? Дали живота с тез лъжи не става даже по-усмислен, за да могат такива като мен просто да станат по-силни(нали така се твърди, че онова което не ни обива ни прави по-силни).
Чудя се дали когато хората които го правят наистина го правят умишлено и каква ли потребност или страхове има в тях за да го правят. Когато и те не спират да твърдят как държат на нас - наивниците и не спират да ни лъжат в очите с очевидни лъжи и унижения които вадят очите а те казват не е както го мислиш ти не ме разбра и ме накара да го направя...........чудя си се аз в разни сиво-черни краски, уви.

петък, 17 юли 2009 г.

коя лъжа е по-лесна

Ето моите поредни главоблъсканици.
Няма човек не излъган, няма обаче и нивга не лъгал. Ако има поне един такъв, той е изключение и нито ще го коментирам нито ще го мисля...той/тя си има вече ореол.
Замислих се вчера над един шантав въпрос: Кой се лъже по-лесно-онзи който ни вярва или онзи на която и истина да сме казали е отговорил "Да бе да, как не?!". Замислих се дали подсъзнателно поне не ни е по-лесно да излъжем втория, казвайки си за успокоение "Е, какво пък, той и така не ми вярва".
Не смятам че лъжата нещо положително, не смятам че е нужно...но явно се налага понякога и тогаваааа? По-малко скрупули у нас ще има когато излъжем единя "образ от горе" или не-онзи доверчивия или другия Тома Неверния. Ако трябва да се каже жестока истина на един от тях по избор, дали Тома не би го "отнесъл" по-лесно, за да не нараним онзи сляпо вяпващия двойно?
Не зная още отговора, просто ми щукна. За мен лъжите са проява най-често на неуважение към човека пред нас(освен ако не е лъжа от типа болен си от рак......и човека се гътва от инфаркт от причинения стрес). Не твърдя че не лъжа, Не си и помислям че ако мога да спестя на някого болка бих се замислила дали все пак нещо да не му спестя, но това пък е другия проблем според мен- ей такива гадинки, дето все имаме нужда да кажем истината защото премълчана тя ме яде мен. Често предпочитам да я кажа тая истина, която в даден момент носи определено количество рискове, да нараня човека с нея(но наистина не ми прави удоволствие да наранявам.....не не, тогава наранявам и себе си) но някак предпочитам болката че някой е наранен от истина пред това да ме яде всичкото това ден по ден и да си мисля как, защо, кога, бива или не.............
И последно, преди да ми бъде забранен достъпа до нет, защото само пълня го с "мъдри мисли", амиииии......аз искам да споделя още една луда теория родена в мен. Ужасно обидно е в 99 % от случаите, когато разбереш че те лъжат. Но си мисля за онази тъпа, не водеща към нищо лъжа, не спестяваща болка, не те пита никой, никой не ти иска сметка за нещо, но тииииии(той, тя,аз,то.....хихи) похабил си време да измислиш лъжата и имаш нужда да я споделиш. Не е нищо важно, нещо глуповато е дори. Защо не си...........не си направил нещо(ако щете защо не сте изхвърлили боклука в къщи.....не хич, ами ако щете хвърлили сте го но не в 13 а в 18 часа). Никой не пита защо, ама вие се притеснявате че ще питат измислили сте си лъжа и още преди да ви питат започвате........луд пример, още по - объркани обяснения. Но често в такива смехотворни лъжи, ме е най-яд на това че не питаш а те лъжат, гледат те в очите и ти казваш"Не питам, трай", а отсреща продължават, измислили са лъжа която хем не искаш да чуеш, хем ......не ми се подигравайте сега, но колкото и "куха лейка да съм си" ами даже мен са подценили мислейки че ще повярвам точно на това. Не са задълбали над моята елементарна природа и да преценят, че колкото и да съм простовата решили са че даже на това ще "клъвна" като лъжа.
Ами сигурно е неразбираемо както обикновено, но.......
Беше без капчица лъжа......хихи
И пак извода"НЕ ПРАВИ НА ДРУГИТЕ, КОЕТО НЕ ИСКАШ НА ТЕБ ДА ПРИЧИНЯТ"
НЕКА ВИНАГИ В ТАКИВА СИТУАЦИИ ВИНАГИ ДА ОПИТВАМЕ ДА СЕ ПОСТАВИМ НА МЯСТОТО НА ЧОВЕКА КОЙТО СЕ НАЛАГА ДА ИЗЛЪЖЕМ(КОГА НЕВИННО, КОГА НЕ ЧАК ТОЛКОВА).

сряда, 15 юли 2009 г.

"нарисувай ми" СЕМЕЙСТВО

"нарисувай ми" СЕМЕЙСТВО
Всеки някога е мислил какво ли е това, не можеш да ме
убедиш че даже като дете не си го правил ти. Когато гледал
си ти твоите родители край теб и виждал си неща които не
харесваш или пък искаш винаги да са така, не може никога
да не си си казвал "Това ли.... никога при мен" или пък
"Ако някога и аз......искам да е точно така". Да може и да не си го казвал, а може и да си, но сега се
чудя можеш ли да си представиш една снимка, една картинка,
нещо което за теб в образи е семейство. Не като тълкувание
на юрист, не с думи сложни, а просто като една картинка в
ума ти.
СЕГА ЩЕ ПОЧНА ОТНАЧАЛОсемейство......дълга дума, цели 9 букви, но ако за всяка
пишем по някоя и друга дума, характеризираща отново що е
то семейство, ще изпишем минимум тетрадка с поне 20
(двадесет) листа. Семейството сега ще нарисувам, в разни малки дребнички
неща, когато даже може би не се замисляш че точно затова
сега си там.Семейството за мене е когато си представям дъългата
софра(отрупана с лакомства най - разни или пък с бобена
чорба), представям си ги тези.....двама, началото на
всичкото това. Те може да са вече с посребрели и опадали
коси, а може и да са на средна възраст......но важно ли е
то сега. Представям си я масата обаче..край нея са
насядали деца, децата техните са туй обаче и имат ги
най-разни при това. Едно е там с лигавника на вратлето, а
другото...с гаджето дошло...дори не мисля че е важно дали
едно е или са те сто. Въпроса е сега в друго, дали те
двамата, онези, създалите семейството така, дали преди
секунди само са викали един по друг, дали ударил е един с
юмрук стената или в масата им от дърво.....в този миг и
т`ва даже май не е толкова важно, а туй че погледите им
сега, така неволно срещнали се край софрата изпълнени бяха
с топлота. И там четеше се, благодаря ти, благодаря за
бобената ти чорба, благодаря ти че те има и имаме сега
това.Семейството за мен е още когато в стаята представям си
сега, онези двамата от преди малко но няма ги в картинката
сега, ни лигавника нито пубертета и даже тенджарата някой
нареди, представям си ги само двама огреяни от
телевизорната светлина. Те само двама са в стаята или пък
хола, единя чопли си сега нещо там в компа рови, а
другия...мача на зеления терен. И май мълчат си, някой май
ще каже, каква е таз картина пък сега, ами семейство
друже, да семейство...и даже в тишина, на тях е топло в
душите и няма страх ако за миг сега, единя може да
надникне в мислите на онзи от съседния фотьойл. Те знаят
че дори в полумрака, да тънат милите в тишина, и другия
като единя си мисли само за неща които са за благото на
всички или са простички от техния им бит и никой тука няма
страх в това че ако сега надникне на половинката в ума ще
прочете такива мисли, като например "малееее отново ли съм
тук и с тоз човек". Семейството за мен е още, когато на пазар са тръгнали
сега, а знаеш ли за мене даже не виждам разлика в това,
дали стотинките броят си или пък джобът е издут, не виждам
разлика дори да тръгнал е единя сам, не мисля даже дали
различно е когато ще си купят хляб и сол или пък....или ще
напълнят пазарската количка с връх. За мене те са част от
туй семейство, защото пазарувайки сега във всеки има
топлинка от факта че няма смисъл да се притеснява че хляба
ще е чер или пък бял, за мене те семейство са защото и сол
да ръсят заедно ще са. Семейството е щом заспиват дори да не е в общото легло,
когато мислено последно казват заспивай мила, с усмивка да
отвориш утре рано ти твоите сънени очи. Семейство са
защото ако заспиваха и в общото легло не се обръщат с гръб
един към други и не си помислят мале тая (тоя) пак е тук.Семейството за мене е още( ще се опитам тъй да спра)
когато даже не живеят двама, когато той е с другата или
пък сам. Но той е част от онова което създадаха преди
времена, детето тяхното любимо рожбата на тяхната любов. Сега я няма любовта голяма и даже стигнало се до развод,
семейство е обаче само факта че тяхното дете пораснало е и
знае че ако има то проблем и двамата онези дето в началото
на разказчето малко показах ви и ви запознах. Те
двамата...да днес без подпис са и вярно даже в легла
различни те заспиват, но знаеш ли за мен сега човек е туй
дет прави семейството в живота им суров. Запазили са те
човека и тяхното дете закрилата и силната ръка намира във
всеки от тез двамата сега.

вторник, 14 юли 2009 г.

Променям се | Нямам идея





Променяме се.......няма начин, нали от първия ни ден дори започва.
Нали и опит трупаме и болки, и умора, и радости, и к`во ли не.
Е да де, ама значи ли тогава че всичките промени са за туй да станеме големи или стари и нашата умора да е чак дотам,

че вече радости да няма, че вече да сме просто призраци в живота наш и значи ли че радостите ще са под упойка, и значи ли че всички сме за там или пък.....или пък има и светлина в мрака и сами си правиме живота наш.Не вярвам или пък не искам да повярвам че всеки се зарежда с безразличие докъто крачи в живота,не мога да се примиря че туй е единственият път в живота на човека и няма как да си ти жив без да станеш безразчино зомби.Не виждам смисъл в това да ходиме напред, ако ни е и тъй все тая дали сме тук или пък там, да даваме усмивки полувинчати на разни инак весели неща и утре......ми то кат днеска каквото дойде, ако не дойде още по-.....И мисля че въпроса е наистина на дупка черна, въпроса е ще стигнеш ли до дъното й ти, и ако стигнеш ще ли се измъкнеш или ще висиш там до шия в калта и ......даже ще си почти доволен, какво ти пука нал си ЖИВ.
А жив ли си щом няма трепети в тебе, щом не недоволство или гняв са в теб, а простичкото пусто, нямо, гадно усещане за всьо равно . Не искам никога да се събуждам празна вече, или ако може нека ене сега, не още.....не искам да не ме изпълва нищо и да не правя аз безмислени неща, защото те ме радват или просто окриляват и карат ме да се чувствам още жив(а). Не искам да умирам жива, не искам да си бутам тъповат живот, към нищото, към пропастта голяма, наречена безмислен мой живот.
Не искам да живея без мечтите, не искам да се будя в мрак, не искам да вървя с тежки стъпки наместо да летя............
Не може ли поне да има нещо средно, не вярвам аз и в чудеса, ама наистина ли всеки се умаря от живота и в миг минаваме в правата на долу вместо да се издига и снижава вярно кривата с точки на пад или възход. И искам да пропадам в бездни, ако ще знам че утре пак ще се лети.......ако ще е тя права или само надолу, ми нека лягам със сключени ръце на моите гърди и нека идва края защото той вече ще е и тъй дошъл..........

сряда, 1 юли 2009 г.

когато чашата прелее

Душата на човек е странно нещо-товари всякакви тя носи и в пътя ни нелек нагърбваме я с какво ли не.Но идва миг, в които тя преляла като чашата с горчиво вино започва нуждата да има да я излеем, с цел да продължим.
Кървящи рани спират да зарастват и болките до вчера дето сбирахме и трупахме по нея, сега от малко почват да тежат.
Очите ни сълзици сбират и някак вълчото в нас започва да напира.
Луната като появи се в живота гласът започва силно да звучи


и даже сред приятели тогава, ти чувстваш самота навред
и казват хората тогава....самотен ти си даже в тълпа с народ